Алюзия - е от значение в днешния свят?

Този термин се използва за пръв път на френски писател и литературен критик Yuliey Kristevoy български произход през 70-те години на миналия век. Алюзия - една фигура на речта с очевиден естетичен ефект на "създаване на общност". Той влезе елемент на играта. Тя е скрита, сякаш намеква дума или кратка фраза се отнася за една книга, добре известен исторически факт, епос или религиозна традиция. По този начин се предполага, че читателят се интегрира с писателя единна социална формация с определена религия, бит и култура на обществото, познаването на времето и обстоятелствата на исторически събития или биографични подробности за известни хора.

Ако спомен "perelitsovyvat" в оригиналния си преразказ на горепосочените събития, разказва Алюзията - един вид авторски връзка, намек, което предполага, че пълен отчет за това няма никакъв смисъл. Достатъчно е да се каже на читателите и те ще се представят, какво е заложено на карта.

Прави впечатление, че най-ранните християнски писатели, като Климент Aleksandriysky, разкри за читателите на основите на новата вяра вече традиционни намеци за римското общество: алюзии към произведения на известни автори на древността. Така например, в своите "Увещания" Климент често използвани фрази, думи, характерни за произведенията на Платон ", водачът на човечеството", един куп "хомот" магарета - стари и млади, "правилата на майстор шейна".

Като говорим за класически гръцки епос, не забравяйте, че алюзия - това е, което се нарича преди "крилати думи." Много от тях се предполага, познат на читателите с разкази за древна Гърция и други цивилизации. Широко използвани в класическата литература, фразата "авгиеви обори", илюстрираща безпорядък. Думите "Колоните на Херкулес" е бил използван в края на стойността на света. Наименование Anthea е неразривната връзка мъжът с родната си земя, източникът на властта му. "Ахилесовата пета" е еквивалентно на концепцията за малко, но с критични уязвимости. Излишно е да казвам, популярен в алюзия творчество. Примери от литературата са в изобилие. Тук са само някои от тях.

Един роман Genriha Senkevicha "Quo Vadis" включва много библейски алюзии. Вече използването на себе си името на Исус, апостолите Петър и Павел в описанието на художествени произведения на историята на читателя предполага познаване на оригинала - Новия Завет.

Тази фигура често се генерира изкуство историческо събитие. Например, Шарлот Бронте слага в устата препратки Dzhen Еър да пресече река Рубикон - естествена граница, разделяща Галия и Италия (кръстовището на което Yuliem Tsezarem е равносилно началото на Гражданската война). Сценарист това тропа (ритмична фигура) подчертава неотменимо решение.

Литературно алюзия културно обусловено етническа принадлежност. Известно е, че след публикуването на романа на Дафни дю Морие, "Ребека" на английски език, натиснете отваряне изречение на тази част от съня, в който героинята на романа се завръща в Menderli на имоти на, стана изключително популярен, както въвеждането предходната приключението.

Авторите сами често ги създават, попълване на историческото и фактическото съдържание. Известни роман Б. Стокър "Дракула" се отнася основната демоничен характер с истински исторически характер Принца на Влашко, Влад III. Освен описание благороден вампир заключите реалистичен и съответства с прецизност към детайлите на действителната заключване владетел.

Днешните писатели също не са "пасат отзад." Алюзия - това е модерно. Трябва да се признае, че в литературата, като се започне от втората половина на миналия век, тази артистична фигура на изключително популярните писатели, то в грунт органично вплетени в началото на парцела. Тънък ироничен намек за Книгата на Шерлок Холмс е роман на съвременна класика професор Умберто Еко "Името на розата". Разследването на мистериозни убийства поверено францискански монаси Уилям Baskervilskomu (видима ирония). Неговият помощник име Adson (очевидно съответствала konandoylevskim Уотсън). Но историческите литературни паралели изглежда го малко. Той показва, под формата на един сляп библиотекар Хорхе Бургос изобличението убиец популярния аржентински автор на разкази и романи Хорхе Borhesa. Широко използван алюзии и съвременни руски писатели Борис Акунин, Виктор Пелевин.