Китайска азбука: система Пинин и неговите характеристики

С настъпването на писането в Близкото царство йероглифната система за изписване на текстове беше твърдо установена, защото китайската азбука като такава не съществува. Обикновено това понятие се покрива от метода "пинин", създаден през миналия век, за транскрипцията на символи на латинската азбука.

Защо китайската азбука не съществува

За да отговорите на този въпрос, трябва да се обърнете към определението. Тя казва, че азбуката е колекция от символи в системата за писане. Изглежда, какъв е уловът?

Китайското писане се основава на йероглифи, които имат семантично значение отделно от другите знаци в текста и от своя страна се състоят от ключове. При последната ситуацията е същата. Освен това ключът може да се използва като самостоятелен йероглиф, т.е. дума.

Азбуката обаче предполага безсмислеността на символа с една буква и малък брой утвърдени, неизменни букви. Китайски или Putonghua има повече от 50 000 йероглифи, отчитайки различни модификации, докато броят им е неизвестен и склонен да се увеличи.

Какво е "пинин"

Просто казано, "Пинин" е романизационна система за небесния език или начин за записване на йероглифи в срички. С негова помощ всяка дума може да бъде представена на латиница, което улеснява разбирането на фонетичния компонент.

По този начин се оказва, че китайската азбука не съществува и прилагането на този термин върху този набор от знаци не е нищо повече от обикновена грешка. Независимо от това, поради честотата на неговото използване с него понякога трябва да се има предвид.

Въпросът колко букви в китайската азбука обаче няма отговор за всички по-горе изброени причини.

Първоначално "пинин"

Както беше казано по-рано, тази система (наричана по-долу "китайската азбука") се състои от латински символи. Сричките, основно, образуват съгласни, гласни и техните комбинации. Произношението на инициалите, както и финалите, има много нюанси:

• Например, "m", "f", "s", "h" е подобна на руската "m", "f", "c" и "x".
• Има аспирирани съгласни ("p", "t", "k", "c", "sh", "ch"), когато се произнасят, изискващи силен изтичане.
• "N" в "Pinyin" е по-алвеоларен, а "l" и "j" е подобно на английското порицание.
• "Q" се чете като "ти", "x" е като "cb", "z" и "zh" са за "tsz" и "zh".
• Съгласно "b", "d", "g" е изключително трудно да се произнесе правилно, защото те представляват нещо между руските колеги от тези звучни и глухи звуци.
• "R" в началото на думата замества "f".

Thinali

Китайската азбука (йероглифите не са включени в нея) също съдържа гласни, наречени "финали". Те често се състоят от дифтонг и се подчиняват на такива правила на произношението:

• "А", "А", "А", "А", "А", "А", " Ou "," hey "," ah "и" a "съответно.
• Комплексните финалисти ia, ian, iao, iang, i, iu, , "Ю", "Ин".
• "Аз" е подобен на руски "и", но не смекчава съгласни. Ако тя е единствената гласна в сричката, тя е написана като "yi".
• "Y" се произнася като "y" или "wu" (идентичен с предишния случай).
• "Er" замества "er".

Когато се използва романизационната система

Обикновено "пинин", китайската азбука (йероглифите в нея се заместват със срички в латиницата), се използва като допълнителен елемент за туристите под формата на подписи върху различни индекси или ако има рядък знак в текста.

Също така, романизацията се използва за писане на съобщения на английската клавиатура. Обикновено това е автоматизиран процес, а написаната транскрипция "Пинин" се трансформира в йероглиф.

Последният, най-популярният вариант е предназначен за структуриране на информация в списъци и бази данни: много по-целесъобразно е да се разбият думите с първите срички с помощта на транслитерация в латиницата. Това ще улесни търсенето не само на чужденци, но и на китайците.

"Пинин" като средство за изучаване на езика

Системата за романизация в латински съдържа 29 срички и се използва като допълнителна стъпка в изучаването на китайски. Тя ви позволява да се запознаете с правилното четене и произношение на гласни тонове, поради наличието на диакритични знаци. В проучването на Средното царство "Пинин" е задължително за чуждестранни студенти и е включено в програмата на всички съвременни училища.

Често фразата "китайска азбука с превод" се отнася до транскрипцията на срички за лекота на произношението. Има диакритични знаци за същата цел.

цветове

В Путонгхуа всяка гласна сама има специфична интонация.

Същите срички по различен начин на произношение са способни да формират думи, радикално различни в смисъл един от друг. За да направите това, е изключително важно да овладеете тоновете - без тях не можете да говорите езика. Често, чужденец с неправилно настроена интонация, никой не разбира и речта му се взема за някакъв неизвестен диалект.

За да избегнете такъв проблем, се научете да говорите директно с учителя. Естествено, китайската азбука с руския превод тук не помага (транскрипцията не съдържа диакритични белези) и ще трябва да отиде директно до системата "пинин".

Има общо четири тона:

1. Високо ниво.
2. Възходящо от средно до високо.
3. Нисък с по-нататъшно намаляване и последващо увеличение до среден тон.
4. Висока с намаление.

Уроците по видео или учителят ще помогнат да ги разберат, но последното, както беше казано по-рано, е за предпочитане.

В заключение за китайската азбука

Връщайки се към темата за Небесната империя, заслужава да се отбележи, че китайците, както другите езици, които имат йероглифно написване, не са твърде сходни с европейските.

Неговите характеристики изключват съществуването на стандартна азбука. Освен това, ранните опити да се замени обичайния начин за писане на текста с азбучни комбинации бързо се провалиха. Просто казано, такива методи излязоха от употреба за кратко време и едва ли ще се съживят отново.