Исторически материализъм като един вид материалистичен разбиране на света

Отделяйки основните форми на същество, философи винаги са помислили и за това, което се случва в онтологията на веществени и недвижими, независимо дали тя има една главна причина, както и дали в основата на всичко, което съществува само по себе си. Учението за вечността на физическия свят ни дава още една древна Индия и Китай. Затова можем да кажем, че всяка форма на историческия материализъм в развитието на философията. Най-ранните от тях, антични, идентифициране на въпрос с определено вещество или символ, от които има различни органи и обекти, както и с това, че те умират, завъртете (вода, "Apeiron", въздух, огън, атоми и празнота ...). Това е, както правилно е отбелязано от Аристотел, философи на тази тенденция са вярвали, че същността на първия принцип не се променя, то просто ни се явява в различни форми.

Въпреки, че тези идеи са популярни личности от епохата на Възраждането, се приема, че този XVII век е бил дом на още една форма на материализма - Механистичният. Декарт определя въпроса като един вид самостоятелно съществуване, а дължината му имена на атрибутите. Newton добавя към свойства на веществото дори непроницаемост, инерционни и тегло (като последните две комбинира концепция тегло). Мислителите на Просвещението определени въпрос, тъй като всичко, което е разбираемо чувства и усещания, и дори всичко, което съществува извън човешкото съзнание. Въпреки това, връзката между различни неща и явления по това време се наблюдава според тогавашния доминиращата научна гледна точка на света, както е чисто механично, като огромен сложни часовници, където всяко колело или зъбно играе роля.

Един от малкото опити да обясни историята на човечеството и на обществените отношения въз основа на принципите на материала е марксизма. Огромен роля в това изигра и доктрината за Фойербах по въпроса за обективност и рационализъм на класическата немска философия. Карл Маркс и Фридрих Енгелс, основателите на това движение в историята на идеите, изложени в първата тренировка на връзката между човека и света. Те казаха, че основният въпрос на философията като такава, е проблемът за първенство, и признава върховенството на материята като основен принцип на живота, включително и социални. Така се роди диалектически и историческия материализъм.

В рамките на марксистката концепция на създателите използват принципите на диалектиката на Хегел, не е само за анализ на природата, но от политика, икономика и други социални процеси и явления. Ето защо, те идват на нов набор от въпроси, свързани с живота на обществото. Ако предишната философия разглежда като движеща сила на идеите за социално развитие и теории, исторически материализъм се фокусира върху икономическия живот, и преди всичко, както в сферата на дейност, довела до производството на продукти. Отношенията в тази област, от гледна точка на тази теория на определете всички други видове връзки между групи от хора и са икономическата основа на социалния живот. И това е наличието на форми на социалното съзнание (т.е. доминиращата морал, право, идеи, и така нататък).

Маркс и Енгелс е в състояние да открие определени елементи на повторяемост в процеса на развитие и различни епохи. От това те заключават, че не само природата, но обществото се движи напред в съответствие с определени закони. Исторически материализъм не само идентифицирането на тези закони, но също така и освобождаването на отделните етапи в хода на техните действия. Учените са наречени тези етапи на социално-икономически формации, появата на които играят роля не само и не толкова лица, колкото големи маси от хора. Те също така да определи своето виждане за причините за това е там и функционираща държава, социални групи (класове), както и борбата си взаимодействат един с друг, показва еволюцията на семейството, и така нататък.

Исторически материализъм по свой начин поставя проблема на човека. Марксистката философия носи същността на човека, социални черти по отношение на всички обществени отношения. Ето защо, особената роля на теоретичното разбиране на този социален феномен, както и отчуждението. В този термин основателите на марксизма са описани много сложен феномен, в резултат на различни човешки дейности процеса на себе си, като резултатите се превръща в един вид външна сила. Тя започва да властва над хората, за да се окаже натиск върху тях, да ги замени всички други чувства и нагласи. Причината за това е операцията, а в основата на последното е частна собственост на средствата, чрез които се извършва производството. Ето защо, те предложиха им се стори единственият възможен начин за излизане от тази ситуация - промяна на формата на собственост на тези средства - от частния към публичния.