Кога всъщност Германия се предаде?

Ако попитате някой ученик в постсъветското пространство, когато се е предал Германия, тогава отговорът ще бъде очевиден: 9 май 1945 г. Но като цяло този ден е празник само сред нашите хора, а в останалата част на света края на войната се чества на 8 май. Причината за това - поредица от събития, настъпили през майските дни в Реймс, когато бе подписан Законът за предаване на Германия.

След като Хитлер доброволно почина на 30 април, 45 г., властта бе прехвърлена на генерал Дениц. Той, както всички останали, разбра, че Германия вече не може да устои на атаките на съюзническите сили, краят на страната е близо. Той също разбира, че германските войски се държат твърде различно в окупираните територии. Например във Франция фашистите са се занимавали с 200 хиляди души. Това е огромна цифра, но тя е била по-малко от 1% от загубата на население в Съветския съюз. Ето защо ръководството на Третия райх доста логично се страхуваше от възмездие от страна на СССР. Според плановете на Дониц, предаването на Германия трябвало да се извършва само пред западните съюзници, така че военнопленници, оръжия и контрол над територията да бъдат давани на войските на Англия и Съединените щати

Изпълнявайки този план, на 4 май полският маршал Монтгомъри се предаде на британските сили в Северозападна Германия и Дания, а на 5 май германските групи в Бавария и Западна Австрия се предадоха на милостта на американците. В същото време Дениц договори със западните съюзници, като им предложи предаването на три германски армии на Източния фронт, които по това време се сражаваха с Червената армия.

Командването на съюзническите сили обаче отказа такова предложение и уведоми съветската страна за предложението на германците. Германският генерал Алфред Джодл пристигна на 6 май в щаба на англо-американските съюзници, за да подпише Закона за предаване на цялата армия на Третия райх. Генерал Айзенхауер обаче отказа да приеме подобна капитулация в доста трудна форма, като заяви, че войските трябва да се предадат там, където понастоящем се намират. И ако германските войски от Източния фронт решат да се преместят в Запад, за да не паднат в плен на съветската страна, съюзническите войски блокират фронталния си сектор и няма да позволят подобен ход

Джодл телеграфира Денид за условията, които съюзниците са предложили. Той даде пълната пълна власт за подписване на документ за предаване без допълнителни условия. Първоначално подписването на акта бе насрочено за 7 май, в половината две сутринта.

Постоянният представител в съюзническите щабове от съветската страна беше генерал Иван Суслопаров. По време на разговорите той присъстваше, но не очакваше такова бързо развитие на събитията. Той нямаше насоки за това как да действа в такава ситуация. Сюзлопаров изпрати документа до Москва, но не получи отговор в определеното време. Затова реши да действа на свой риск. Суслопаров се съгласи да подпише акта за предаване от съветската команда, но с едно изменение: в документа трябва да бъде включен и параграф относно повторението на церемонията по подписването по искане на която и да е от съюзническите страни.

Безусловното предаване на Германия се състоя на 7 май в сградата на колежа в Рейм през нощта в 14:41 часа. Сега тази малка червена сграда е Музеят на предаването. Актът за предаване на Германия бе подписан от генерал Смит от името на англо-американските съюзници, генерал Севез от името на Франция, генерал Суслопаров от името на СССР и генерали Фридрибург и Йодл от името на Германия.

Според документа всички немски войски трябва да преустановят всички военни действия на 23 часа местно време на 8 май 1945 г. В този момент официалната световна война приключи.

Когато Суслопаров каза на Москва, че се е състояло безусловното предаване на Германия, той научил, че по-рано му е било наредено да не подписва документи.

Фактът, че капитулацията беше подписана в Реймс, изключително раздразни Сталин. Той основателно вярва, че съветският народ е понесъл най-големите загуби и в същото време е играл решаваща роля в победата и поради това очакваше, че историческото събитие на капитулация на нашествениците ще се случи пред главните командири на всички победители, а не само пред командването на съюзниците. С исканията на Сталин, всички се съгласиха, а документът, подписан в Реймс, беше решено да се разгледа предварително. Основният протокол трябваше да бъде подписан в Берлин в полунощ на 9 май.

Независимо от това, вече е създадено объркване. Първоначално бе планирана голяма победа в три столици на съюзническите сили - Москва, Вашингтон и Лондон в същото време. В същото време на Западния фронт германците се съобразяваха с условията на закона и прекратиха военните действия, а в източните битки с Червената армия продължиха до 9 май.

Германското радио вече обяви края на войната на 7 май, така че съюзниците не можеха да се престорят, че нищо не се е случило. В шест часа вечерта на 7 май Чърчил предаде на своите хора радиопредаване, поздравявайки британците за победата. В същото време гражданите на САЩ научиха за най-голямото събитие.

В СССР новината за победата бе провъзгласена едва след подписването на основния пакт в Берлин и след като масовото предаване на германските войски на Източния фронт започна на 9 май 1945 г. Това беше датата, която беше за съветския народ Деня на победата.