Извънборсовия пазар и заплахата от банково неизпълнение в макроикономическата среда

Извънборсовия пазар е отговорен сегмент на дейността на банките, особено на макроикономическо равнище. Подобно на паричния пазар, тя е сложна многофакторна структура, в която рискът от несъстоятелност е доста висок. При моделиране и изследване на корелацията на съществуващите просрочия с номиналната стойност на банковите активи в международната практика, при оценката на вероятността от неизпълнение, широко се използва методът на моменти от активите на портфейла, който е известен като подхода на стойност на активите. В допълнение към него може да се приложи и подходът за максимална вероятност.

Извънборсовия пазар и неговите характеристики предполагат, че за да се определи годишната вероятност за неизпълнение изисква информация, както следва:

1. брой оперативни търговски банки от началото на всяка календарна година за периода на търсене;

2. Броят на търговските банки, които се характеризират с неизпълнение, а именно последващата ликвидация, основана на решението на висшите органи да ликвидират търговска банка, да суспендират или отнемат лиценз във връзка с последваща ликвидация и да подадат иск пред съда за обявяване в несъстоятелност на банката.

Изчисляването на процента по подразбиране на търговските банки за периода t е равен на броя неизпълнения, разделен на максималния брой неизпълнения, и се определя от формулата:

(Nt-1)) / 2 "Не (Nt-1)

Където: p2av е годишната вероятност за неизпълнение на всяка една търговска банка на системата. В същото време премахваме влиянието на вътрешните и външните фактори на функционирането на търговските банки в системата и вземаме предвид само влиянието на фактора, отразяващ броя на банките, за които фактът на неизпълнение е характерен; Dt - броят на системните елементи, на които е присвоен статус по подразбиране за избрания период от време t; Nt - броят на функциониращите банки за избрания период t; Т е времеви интервал, равен на една календарна година.

Ежегодната вероятност за неизпълнение трябва да бъде сравнена с избраните показатели на макроикономическата среда (това, което се приема от извънборсовия или корпоративния пазар на ценни книжа), за да се установи съществуването на линейна регресионна връзка. Наличието на такава зависимост ще служи като доказателство за представената хипотеза за действителното съществуване на връзка между затварянето на търговските банки и промените, настъпили в такава среда, а след това, въз основа на изградените линейни регресионни уравнения, ще бъде възможно и прогнозирането на промените в избраните макроикономически показатели, като хипотетично променя броя на ликвидираните търговски банки.

Степента на корелация между годишната вероятност от неизпълнение и макроикономическата среда характеризира корелационния коефициент, ако е в интервала или от -1 до +1, тогава можем да говорим за линейна регресионна връзка между два комплекта дискретни данни.

Макроикономическата среда на държавата може да се характеризира с безброй индикатори, но в момента се интересуваме само от онези от тях, чиято линейна регресионна зависимост от годишната вероятност от неизпълнение може да бъде доказана за чистотата на експеримента. Трябва да се отбележи, че повечето от икономическите показатели може да имат зависимост от зависимост от годишната вероятност от неизпълнение, но извънборсовия пазар е подреден по такъв начин, че тази зависимост е нефункционална и следователно нейната наличност може да бъде субективна.

Този анализ ни позволява да заявим, че има явна причинно-следствена връзка между такъв показател като годишната вероятност за неизпълнение и макроикономическата среда. По този начин закриването на търговските банки се свързва с намаляването на валутните ресурси, отпуснати от кредитните институции на други страни, което оказва неблагоприятно влияние върху инвестиционната позиция и води до увеличаване на нетния вътрешен кредит на правителството.