Книжовен език - това е ... История на руския книжовен език

Книжовен език - е една, на която е написано там един народ, а понякога и повече. Това означава, че на този език има училище, писане, социално взаимодействие, за да се създаде официален бизнес документи, научни трудове, художествена литература, журналистика, както и всички други прояви на изкуството, които са изразени с думи, често писмено, но понякога устен , Поради различни орално-говорил и форма на книжовния език писмено книга. Тяхното взаимодействие, както и съотношението на поява са обект на определени закони истории.

Различни дефиниция

Книжовен език - явление, което по свой собствен начин да се разбере от различни учени. Някои вярват, че тя е повсеместна, само преработени майстор на думите, т.е. писатели. Привържениците на този подход имат предвид преди всичко идеята за книжовен език, позовавайки се на ново време, и в същото време народите с богато представени в измислица. За други, книжовния език - една книга, произведение, което се изправя на живо реч, т.е. говоримия език. Подкрепете този превод, са езиците, на които писането е дълъг. Други пък смятат, че това е език за универсално значение за конкретен хора, за разлика от жаргона и диалекти, които нямат такова универсално значение. Книжовен език - то винаги е резултат от съвместна творческа дейност на човека. Такава е кратко описание на концепцията.

Връзката на различните диалекти

Особено внимание следва да се обърне на взаимодействието и връзката на диалекти и книжовен език. Историческите основи на различни диалекти стабилни, книжовния език е по-трудно да се съчетаят в езиково отношение всички членове на нацията. Досега диалекти успешно се конкурират с obscheliteraturnogo език в много страни, като Индонезия, Италия.

Концепцията работи също и с езикови стилове, които съществуват в границите на всеки език. Те представляват сорт, които са разработени в исторически план и в които не е набор от атрибути. Някои от тях може да се повтори в различни други стилове, но един вид функция и специфична комбинация от функции се разграничат един стил от другата. Днес голяма част от превозвачи, които използват разговорен и разговорен форма.

Различия в развитието на книжовния език в различни народи

През Средновековието и в днешно време от различни народи история на книжовния език, разработен по различен начин. Сравнете, например, ролята на която беше с латинската култура в Германия и латинци ранното средновековие, функциите, изпълнявани в Англия, френски език, преди 14-ти век, взаимодействието на латински, чешки, полски език през 16 век, и т.н.

Развитието на славянските езици

В епоха, когато се формира и развива нация, формирана единството на литературните норми. Това се случва най-често през първата писането, но понякога процесът може да се проведе едновременно и в писмена форма и устно. Руската държава 16-17 век е период на работа за канонизирането и рационализиране на бизнес регулациите държавен език, заедно с формирането на единни изисквания за които се говори в Москва. Същият процес се случва и в други славянски страни, където има активно развитие на книжовен език. За сръбската и българската е по-рядко срещан, както в Сърбия и България не е благоприятна среда за развитие на бизнеса канцеларски материали и езика състояние на национална основа. Руски, както и полски и до известна степен на Чехия е пример за национално славянски книжовен език, който поддържа контакт с древен писмен вид.

Стана да се разделят по пътя към старата традиция на националния език - е сърбохърватски и украинската част. В допълнение, има славянски езици, които не са разработени непрекъснато. На определен етап от това развитие е била прекъсната, така че появата на национални лингвистични особености в някои страни е довело до скъсване със стария, старият писмен традиция или по-късно - македонски, беларуски език. Нека разгледаме по-подробно историята на книжовния език в нашата страна.

Историята на руския книжовен език

Най-старите литературни паметници, които са запазени, датират от 11-ти век. Процесът на превръщане и формирането на руски език 18-19 век възникнала въз основа на своето противопоставяне на френски благородници - език. В произведенията на руските литературни класики изучават усилено чертите на лицето му, бяха въведени нови езикови форми. Писатели подчертаха неговото богатство и посочи предимствата по отношение на чужди езици. По този въпрос, споровете често възникват. Известно е, например, спори и славянофилите между Запада. По-късно, в съветските времена, беше подчертано, че нашият език - езика на строителите на комунизма, както и в дните на управлението на Сталин дори проведе цялата кампания срещу космополитизма в руската литература. И сега тя продължава да оформя историята на руския книжовен език в нашата страна, защото това се случва непрекъснато трансформация.

фолклор

Фолклор под формата на пословици, поговорки, приказки, приказки корени в далечното история. Проби фолклор, предавани от поколение на поколение, от уста на уста, както и съдържанието на фини им настройка, така че само най-останаха стабилни комбинации и форми на актуализираната език като развита.

И след като дойде писането, продължава да съществува повествование. За фолклора селянин в модерните времена е добавен към града и работата, както и крадците (т.е. затвор-лагер) и армията. Фолклор днес най-широко представени в шеги. Това се отразява и на писмен литературен език.

Както се развива в древна Рус книжовен език?

Разпространението и въвеждането на писане в Русия, което доведе до формирането на книжовния език, обикновено се свързва с имената на Кирил и Методий.

В Новгород и други градове в хода на възраст 11-15 бяха брезова кора. Основната част от останалите са частни писма, които са били на естеството на бизнеса, както и документи, като например съдебни досиета, документи за продажба, разписки, завещания. Има и народни (инструкции за икономиката, гатанки, училищни шеги, парцели), литературни и религиозни текстове, както и запис, носеше характер обучение (детски драсканици и рисунки, училищни упражнения, складове, Морз).

Въведена през 863 г. братята Кирил и Методий Църква славянската писменост се основават на език, като Старобългарски език, които са настъпили в началото на диалектите южнославянските, или по-скоро, от стария български език, неговият македонски диалект. Литературната работата на тези братя е преведена предимно книги на Стария и Новия Завет. Техните ученици превеждат от гръцки на старобългарски църковни много религиозни книги. Някои учени смятат, че Кирил аз Mefody въведени глаголически и кирилски букви не са, а последният е разработен от техните ученици.

църковнославянски

Езикът на книгата, а не да се говори, е църква. Тя се разпространява сред много славянски народи, които са действали като езика църква на културата. Църква на славянската писменост се разпространява в Моравия при западните славяни, в Румъния, България и Сърбия - южен в Чехия, Хърватия, Влашко, както и в Русия, с приемането на християнството. Църковнославянски език е много различен от езиците, говорени Текстовете бяха подложени на промяна в кореспонденция постепенно Russified. Думи се приближаваха Руската започнаха да отразяват особеностите, характерни за местните диалекти.

първите учебници граматиката, са събрани през 1596 Zinaniem Лорънс през 1619 - Мелетий Smotritskaya. В края на 17-ти век е завършило на процеса на формиране на език, като например Църква.

18-ти век - реформа на книжовния език

MV Ломоносов през 18 век са направени най-важната реформа на книжовния език на страната, както и в системата на стихосложение. Той пише в 1739 писмо, в което той формулира основните принципи на стихосложение. Ломоносов, оспорване Trediakovskij, пише за необходимостта да се впрегне силата на нашия език, а не да се заемат от други различни схеми. Според Михаил Vasilyevich, писане на поезия може да бъде много крака: две срички (хореичен, ямбичен), трикомпонентен (амфибрахий, анапест, Дактил), но той смята, че разделянето с Sponda и pyrrhics погрешно.

В допълнение, Ломоносов е и научна граматика на руския език. Той описва в книгата си, своите възможности и богатство. Граматиката е преиздадена 14 пъти и е в основата за бъдещето на друга работа - граматика автограф (е написана през 1771), който е бил ученик на Михаил Vasilyevich.

Съвременният книжовен език в нашата страна

Негов създател казва Александър Сергеевич Пушкин, чиито произведения - на върха на литературата в нашата страна. Тази теза все още съществува, но през последните двеста години на езика е претърпяла големи промени, а днес може да се види очевидни стилови различия между съвременен език и на езика на Пушкин. Въпреки факта, че правилата на съвременния книжовен език днес се е променило, ние все още го прави модел на продукта на Александър разгледа.

Поетът сам междувременно посочи главната роля във формирането на книжовния език, NM Карамзин, тъй като това славно писател и историк, според Александър, освободен от игото на друг руски език и възвърна свободата си.