Права във вещите.

Разделението на отговорността и правата на собственост е една от най-важните класификации в структурата на гражданските права. Последните показват принадлежността на конкретни субекти към телесната собственост (нещата).

За разлика от задължението, правата на собственост се считат за категория абсолютно право. Притежателят на правата се противопоставя на кръг от теми (неограничен). В този случай противниците са задължени да не нарушават правата на собственост на собственика си. Законовите обекти винаги са индивидуално идентифицирани. Правата на собственост се признават, ако са предвидени в съществуващата национална гражданска правна система.

Основното е правото на собственост. Смята се за абсолютна. От него други видове права на собственост се очертават като производни.

Заедно с правото на собственост, се признават следните права за лица, които не са собственици:

1. Правото на използване на наследствената земя за цял живот.

2. Право на постоянно (вечно) използване на парче земя.

3. Право на сервитут. Тази концепция предполага ограничено използване на собствеността на някой друг (земя). Това право може да бъде постоянно и спешно.

4. Правото на икономическо управление и оперативно управление на собствеността.

В съответствие с първата алинея гражданинът може постоянно (за цял живот) да използва наследеното разпределение на земите. В този случай правото предполага не само притежаването, наследството и ползването на земя, но и правото на развитие. Тя се състои в изграждането на подходящо разпределение на сгради, недвижимите обекти, което става собственост на гражданин (строител). Това право, в случай на придобиване преди приемането на новия Кодекс на земята, остава наследникът. Съгласно същите нововъведения тази категория права е изключена.

Съгласно втора алинея, поземлени имоти в общинска и държавна собственост се предоставят на юридически лица или физически лица. Причината за това е решението на общински или държавен орган, който е упълномощен да предоставя земя за горепосоченото ползване. Съгласно член 20 от федералния закон, общинските и държавните институции, федералните държавни предприятия, органите, свързани с местното самоуправление и държавната власт, получават неограничена (постоянна) употреба. Гражданите на земята за постоянно (постоянно) ползване не се предоставят. В този случай гражданите, които имат право на вечно ползване на парцели, могат да ги придобият в собственост.

Правата на собственост върху земя предполагат и предоставянето на право на строеж. Състои се от възможност за построяване на сгради и други недвижими обекти на съответния поземлен имот, които стават собственик на строителя.

В допълнение, правото на залог, използването на жилищно пространство от членове на семейството на неговия собственик са признати като права на собственост. Съществуват и лица, които не са собственици, но открито, съзнателно и непрекъснато притежават своя собственост. Такива граждани имат право на собствения собственик. Също така има право да се установи, на независима основа, имуществото и доходите, получени в резултат на разрешените дейности от икономическата посока.

Горните права са ограничени.

Следва да се отбележи, че понятието за собственост върху имущество не се появи веднага в правната система. Освен това, според експертите, те не са съставени в достатъчно солидна структура.