Системата на показателите за рентабилност: общи проблеми на оценката на нематериалните активи

Системата на показателите за рентабилност, тъй като икономиката на иновационен тип се разпространява, претърпява значителни промени - случаите на превишаване стойността на нематериалните активи на дадено предприятие над материални активи са много чести. Подобна ситуация прави изключително важна оценка на тези активи.

Първоначалната стойност на нематериалните активи е размерът на парите, равен на сумата на платеното или натрупаното плащане по време на експлоатацията на активите.

Подходът на собственост към оценяването на такива видове имоти като НМА обикновено е лош, защото:

1) се изчислява, на първо място, върху оценката на ликвидационната стойност, а не на нейната стойност като действаща;

2) се застъпва в случаите, когато системата на показателите за рентабилност на дадено предприятие включва напълно изкуствен въпрос за това колко ще струва възпроизвеждането на обекта за оценяване днес, като същевременно се запазят всички видове износване, натрупани по това време.

Методите на метода на разходите се считат за непромокаеми, тъй като не отразяват динамиката на показателите за рентабилност, а на практика те се използват изключително рядко. Този подход се използва като тест при оценката на нематериален актив по други методи.

Системата на показателите за рентабилност, включваща конкретни методи, които са част от групата за пазарен подход, се различава основно от вида информация за транзакции, която се приема като аналитична основа.

При използването на методологията на индустриалните стандарти е необходим значителен практически опит, за да се използват правилно данните, тъй като процесът на определяне на средните ставки на авторски права не може да се приеме за съвсем правилен. Много разпространени са различни публикации за средния размер на процентите на периодичните плащания в брой (тарифи за възнаграждения), които представляват процента на дохода на лицензополучателя, прехвърлен на лицензодателя като награда.

Този метод се използва за определяне на вероятния дял от приходите на производителя с използването на нематериален актив, който собственикът може да иска в случай на прехвърляне на актива.

Системата на показателите за рентабилност в този случай се основава на факта, че всички методи на този метод разчитат на теоретичната база на статистиката - представителната теория на измерванията. Тук основното е да изберете правилните критерии. Използването на техниката за класиране изисква много внимание при определянето на скали за скали и точкови точки и точност при избора на референтна сделка.

Основната трудност на пазарния принцип при оценката на интелектуалната собственост е, че пазарите на строго индивидуализираните обекти обикновено са много малки и информационно непрозрачни. Условията на сделките с обекти и права на интелектуална собственост често са секретни. Тези обекти обикновено са неликвидни и съществуващата система на показателите за рентабилност може просто да не бъде забелязана.

Методът на доходите се основава на изчисляването на очаквания доход в бъдеще. Стойността се определя тук чрез методите за изчисляване на разходите: директна капитализация; Отстъпки от паричните потоци; Брутен множител.

Първото от тях е изчисление, което се основава на прогнозния годишен доход за оценяващия обект, разделен на коефициента на капитализация. Методът на груповия множител е изчисление на разходите, което се основава на информация за себестойността на продажбите, брутния доход и действителния брутен доход.

Оценката на интелектуалната собственост въз основа на този метод дава много малки и понякога ясно подценявани стойности на стойността. Важно е да се има предвид както факторът на времето (различни приходи и разходи), така и бизнес рисковете.

Сред подходите, разгледани по-горе, би било препоръчително да се даде приоритет на пазарния подход, но само ако оценяваният обект наистина може да намери близък аналог, който дава информация за условията на действително извършените транзакции.

Изчисляването на стойността на интелектуалната собственост изглежда е най-трудно и най-много свързано с най-несигурността при разделянето на дейностите по оценка на собствеността. И макар икономистите на нашето време да се опитват да обосноват и извличат формули за изучаване на количествени и качествени икономически взаимоотношения, използвайки специални модели на нематериални активи, използващи иконометрия, е невъзможно този проблем да бъде напълно решен. В някои държави оценката на НМА се счита за отделен изчислителен процес. Тази оценка обаче винаги е свързана с оценката на бизнеса. Тук системата на показателите за рентабилност приема, че е много по-трудно да се оцени всеки обект на нематериални активи, отколкото да се оцени бизнеса като цяло.

В същото време, поради рязкото нарастване на индустриализираните страни, ролята на индустриите, където обектите и правата на интелектуална собственост са ценни, са уместни методологията и методологията на съответните изчисления. Мярка за стабилността на тези изчисления не е толкова насищането им със сложни формули, колкото и замислеността на икономическото съдържание.