Правата и свободите на човека и гражданина

От момента на раждането си, всеки човек, независимо от тяхната националност, етническа принадлежност, раса или пол, имат основни права. Тъй като те пораснат и въвеждане на социално общество в темата увеличава обхвата на правата, свободите и задължения по отношение на околната обществото и хората.

За първи път на правата и свободите на човека и гражданина са споменати във френския "декларация за правата", приет през 1789 г., въпреки че идеята има дълга история, най-ранното споменаване на основните привилегии на индивида се отнасят до 1215 (годината на приемането на английски "Харта").

Но най-новите документи и най-важното за повечето страни е "Всеобщата декларация за правата на човека."

Ако разгледаме въпроса в контекста на отделна държава, основните права и свободи на човека и гражданина в Руската федерация, например, поддържани и спазвани от Конституцията.

Конституция подраздел всички правни привилегии и свободи на гражданите на отделните групи, които обхващат всички основни сфери на човешкия живот:

• личните права и свободи;
• политика;
• социални и икономически права;
• на културата.

Индивидуалните права и свободи на човека и гражданина има предимство.

Към днешна дата, тази група се обърне специално внимание, тъй като държавна политика е насочена към общественото благо, а Конституцията на Съветския съюз най-важното място бе отделено на икономическата стабилност на страната и нейните гаранции.

Лични права принадлежат на всяко човешко същество от момента на раждането му и нямат привързаност към националността или гражданството, те са неотменна.

Втората глава на Конституцията прехвърлени и консолидирани правата и свободите на човека и гражданина, свързани с личността му:

1. Правото на живот и на защита на здравето предполага невъзможността на безнаказаност да отнеме живота на всеки човек. Потвърждение на това правило се отразява не само при вземането на различни видове наказание, но също така и забрана на смъртното наказание, въпреки че може да се прилага като наказание в изключителни случаи.
2. Правото на защита и защитата на човешкото достойнство, като предполага, че никой не може да бъде подложен на изтезания или друг вид насилие или наказание, което може да унижи човек. В тази категория може да се дължи не само на физическо наказание, но устните изявления на обида и клевета.
3. Правото на неприкосновеност на личния живот предполага недопустимост на незаконно лишаване от свобода или имущество.

Законът предвижда ограничение на свобода , като санкция за неправомерни актове, ограничението е възможно само след процеса или разследването.

Конституцията прокламира права като цялост и неприкосновеност на личния живот, защита на честта и доброто име, лични и семейни тайни. Във връзка с тези фиксирани правила забраняват незаконното събиране, съхранение и разпространение на информация, свързана с личния живот, без съгласието на лицето.

Също толкова важно е лично право е правото на свободно движение, осигуряващ свободното движение не само на територията на страната, но и в чужбина. По-специално, тя осигурява неограничен възможности за настаняване, както в рамките на страната и чужбина.

Правата и свободите на човека и гражданина, са неприкосновени стойност от древни времена, за които дълго и упорито воюва заедно със самите, както и много управници народ. Към днешна дата, системата от права се формира по такъв начин, че всички основни за човешка ценност са защитени от закона, се извършва активни мерки за увеличаване на средствата за стриктно за спазването им.