Противоречията на прогрес и регрес са движещите сили на историята

Историческият процес протича много разнородни, понякога рязко, понякога еволюционни пъти и изобщо попада в стагнация. Въпреки това, вековния въпрос е, какво е движещата сила на историята. Повдигане на въпроса по посока на тези сили е дал много отговори, и то е много по-различна в смисъл си от диво-оптимистично към мрачно обречен, с елементи на утопии.

В древни времена, не само древната, беше много популярното схващане, че човечеството идва от "златния" век да си спад. Траен и движещите сили на прогреса кара хората да екстремни физически труд облекчение, появата на компютрите да лиши едно лице на мислене научноизследователска и развойна дейност престана вертикална посока. Това, разбира се, изключително гледна точка на последиците от напредъка на, обаче, делът на истината тук е налице. В историята на движещите сили на развитие се считат за производителните сили, и, съответно, тяхното усъвършенстване води до по-нататъшно успешно развитие на човечеството с някои нюанси географски и национален характер. С други думи, на метода на производство за и предполага определена степен на напредък. Движещите сили са различните фактори, но най-вече научно-техническия прогрес във всички сфери на обществото.

В древния свят, основният начин на производство е труда на роби, до този момент, той е бил доста продуктивен и отговори на нуждите на тези общества. Постепенно обаче аксиомата, че роб не може да работи ефективно, защото не се интересува от резултатите от труда си, той надделя и робство дойде да замени по-прогресивна феодален начин на производство. Разбира се, че е по-продуктивни в първите етапи от неговото съществуване, но поради липса на лична свобода на селяните също се превръща в непродуктивен в своята крайна степен. След това идва в действие капиталистическия начин на производство, вече са лично свободно производител има интерес в резултат на тяхната работа, което означава, че е налице необходимост от консолидиране на правото на средствата за производство, които допълнително ще засили този ефект.

Като цяло, напредъкът - двупосочен процес и действа избирателно. Човешкото развитие не означава, че всички общества прогресират едновременно. Напротив някои архаични обществото като замръзнали в епохата на каменната ера, достатъчно е да се припомни, индианците от Амазония.

По този начин, движещата сила на прогреса е в сила само от страна на обществото, а дори и в тях е елементарно, не на системата, особено към 17-18 век. През този период са настъпили съществени промени в производствените процеси. Наред с големите промени във военното дело, публична администрация, технически и технологични процеси в други области, те могат да бъдат много скромен и дори назад. Достатъчно е да си припомним руската широко индустриално развитие в средата на 19 век, заедно със съществуващата крепостничество. В комплекс глобален процес на движещи сили на историята се сумират и се изсипва в цялостното развитие. Движещите сили на напредъка, следователно, са противоречията на прогресивно развитие.