Мотивацията като управленска функция

Същността на всяка дейност се изразява в неговите функции. Те предполагат цел на всяка организация или неговата обща задача, вида на административните действия и обхвата на приемането на конкретни решения.

Основните функции на управление, определен Анри Файол още през 1916 г., които планират, организация, контрол и координация. Въпреки това, всяка икономическа ефективност и производствен процес не може да бъде определена само тези основни функции. Не по-малко важен фактор, отколкото ефективна организационна структура, договорените цели и ясно поставените задачи е качеството на работата, която зависи от хората. За да се подобри неговата употреба мотивация. Мотивацията като функция на управлението е пряко свързано с мотивационно обучение за извършване на работа чрез формирането на мотиви. Мотивацията е съзнателен избор на лице на определен тип поведение, така че мотивацията като функция на управление трябва да бъдат пряко насочени към подобряване на трудовата активност на работниците.

Мотивацията като управленска функция помага да се развиват и усъвършенстват методите за възможно резултатите от работата на базата на ясна представа за поведението на персонала.

В процеса на разработване на най-ефективните начини за постигане на резултатите, които искате да използвате за поведението на взаимосвързани категории: потребности, интереси, мотиви и действия. За тази администратори и мениджъри с помощта на определени методи, чрез които ефектите върху административния персонал. Те се основават директно на законите за контрол, тъй като предполагат, че употребата на различни форми на въздействие върху персонала на фирмата. Методи на мотивация в управлението са икономически и неикономически. Икономически методи са окуражаващи работници в материала чрез промяна на равнището на заплатите, бр награди или възнаграждението на. По същия неикономически са организационни, т.е. тези, които позволяват на работника или служителя да участват в организационните дейности на дружеството, както и моралните и психологически. За моралните и психологически стимули включват похвала, одобрение или неодобрение напротив, признаването на заслуги. Основните demotivators, които пряко влияят върху качеството на работата са: некомпетентен лидер, незаслужена критика, задръстванията или пък недостатъчно натоварване, несигурност работа или функции на компанията.

Много специалисти по човешки ресурси използват класическата теория на мотивацията, но те не могат да дадат желания ефект, ако те не се адаптират към нуждите на дадена организация. Ефективни стимули за използване на различни видове мотивация в управлението.

Съществуват различни видове в зависимост от мотивацията на основния знак. Например, ако един знак е група от потребности, мотивация може да бъде разделена на материали, труд и статус. Като има предвид, материали мотивацията подтиква човек към просперитет, мотивацията за труд е пряко свързано с себереализация и мотивацията на състоянието е желанието да се превърне признат и уважаван ръководител на екипа специалист или ръководител. Като източник на произход се изолира вътрешната и външната мотивация. В зависимост от метода на императивни мотивация разпредели нормативни (идеологически и психологически ефекти), принудени (мощност) мотивация и стимулация.

Мотивацията като управленска функция има за цел да се изгради система на мотивация, която също взема предвид целите на организацията, нейното управление и служителите.